сряда, 23 март 2011 г.

Продавачката

Единствена ли съм на този свят? Има ли и други, които мразят да ги заговарят продавачи?

Мечтая да обясня по някакъв начин, че когато вляза в магазин не е нужно продавачката да скача с риск да пробие тавана и да ме поздравява и разпитва. Това не ме лъскае, това ме ангажира излишно със същество, чието мнение най-често не искам да узная. Питала ли се е тази продавачка дали ще увеличи продажбите си, заговаряйки ме?

Така дори и да ми трябва нещо няма да си го купя. Винаги ме губят като клиент. Гонят ме. Нищо не мога да си купя така. Слабея, ходя в дрипи. Точно се приближа до някоя стока, която ми харесва и чувам зад гърба си “Мога ли да ви помогна?”. Нещо, което никой не може да направи за мен. Отговарям “Късно е”.

Може би в магазина се поставя началото на общуването чрез стоки. Това е цялостна паралелна култура на общуване, при която се борави с наименования на стоки, марки и магазини, за които ако не знаеш и не се интересуваш от тях значи си задръстен.

Ако се върна мислено назад в спомените си се сещам колко трудно общувах със съучениците си в гимназията. Направо нищо не разбирах от нещата, които говореха. За тях общуването чрез стоки беше единственото и нормалното говорене. Това включва и разменна търговия и размяна на неща и търсене на други по магазините. Все неща, които и до днес не съм си купувала. Модерността на стоката, за която говорещият знае някакви факти вдига уважението към него отстрана на другите. Това е основният принцип на придобиването на влияние в общността на стокопоклонниците. Притежанието на мечтаното за момента създава центъра на интерес.

По-късно след гимназията открих, че има и други. Стокопочитателите не бяха единствените хора на тази изтерзана и натежала от стоки земя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар