понеделник, 23 февруари 2009 г.

Снимане с очи

Случва се да сънувам, че снимам. Винаги обектите, които гониш насън остават незаснети и размазани в съзнанието на вече събудилото ти се аз. Най-мъчителното е, че знаеш основно, че са били невероятно красиви, но фотоапаратът ти се е развалил точно в момента на насочването към обекта. Тези снимки са трудни и за описване и невъзможни за съществуване, но въпреки това ги има... няколко минути след събуждане... в главата ти... размътени и ярки.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Обещавам си да направя снимка на това ( От поредицата неща които не успях да заснема поради липса на техника или бързина)

Кога ли ще събера смелост да спра и да попитам жената, която продава гевреци до поликлиниката какво всъщност прави с онова бездомно куче. Нейната сергия представлява един нездрав стол, на който е поставила чувала си с уж топли гевреци. Няколко пъти вече минавам оттам и затвърждавам учудването си. Кучето съсредоточено лае едно камъче, поставено вероятно от собственичката на стола точно пред гевреците, които най-вероятно миришат вкусно. Странно ми е обаче друго. Защо след като това нездраво поведение на кучето ми направи впечатление не попитах продавачката какво мисли тя за това. Утре може да попитам кучето...

Наскоро забравена кирилица

Моля, не обръщайте внимание на правописните ми грешки. Те са резултат от борбата на един невинен човек, без изградени рефлекси да пише и редактира, с технологиите.