неделя, 2 януари 2011 г.

За плюскането

Планини от храна, която се разлага е равносметката от коледните и новогодишни празници.

Когато едно семейство се събира трябва да се приготви много храна и да се пусне телевизора. Така хората, дъвчейки и надвиквайки телевизора явно общуват най-добре. Сигурно не е важно какво точно ще си кажат. Сигурно е важно усещането за принадлежност. Сигурно е важно усещането за ситост и спокойствието, което тя носи. Най-вероятно. Може би е радостно, че българинът не смята разговора за чинии и подправки за важен и затова най-вероятно го заглушава с небесните трели, излитащи от телевизора превключен на канал Планета. Сигурно българинът не си дава сметка, че ако изяде малко по-малко ще може да си позволи куп жадувани неща. Ако българинът не мисли по този начин значи или нищо не жадува или сивата икономика е много по-разрастнала се отколкото дори аз мога да заподозра. Никакво безпокойство за остатъците? Никакво притеснение от миризмата на гнило?

В крайна сметка вече всичко отмина и слава богу се връщаме към нормалните делници и нормалните празници, когато си купуваме колкото ще изядем и поривите ни да попеем и поговорим не са пресечени от тракането на безбройни чинии за първо, второ и трето както и никой не ни гледа лошо защото от 2 до 4 се почивало. За бога, кой спи след обяд?

Няма коментари:

Публикуване на коментар