Ще ви разкажа как прекарахме деня преди бъдни вечер или бъдни ден. Сами ще разберете защо нямам снимки от тези мигове, въпреки че през цялото време си бях горд притежател на фотоапарат с надрана лупа на обектива. Причината, поради която не го използвах беше същата, поради която обикновено нямаме снимки от погребения. Неудобно беше.
Тръгнахме с колата да излизаме от София. Тя се разваля често и бяхме се подготвили със застраховка. И така, и този път тя не ни подведе и се развали, а седмица преди това беше на сервиз и майстора ни увери, че няа прублеми. Като осъзнахме, че сме дотук си казахме примирено:
”Днес е божи ден, ще си се приберем с пътна (и божия) помощ”.
Обадихме се и след два часа човекът си дойде, извини се, че е закъснял, здрависахме се и той любезно предложи да диагностицира проблема. Решихме, че е сериозен и не може да се продължи напред и трябва да върнем колата (защото тя си вървеше, но нещо неистово стържеше в недрата и). Още при товаренето отзад на платформата ми направи впечатление, че човекът е несигурен в това как се борави с различните ръчки и чудесии за навигация, но успя да вдигне колата. Вече спокойни, че чакането е свършило тръгнахме да се качваме в кабината.
Ей Тук трябваше снимка да направя. Чудна кабина, разнебитени седалки, табло и всичко и безбройно количество стари празни кутии от цигари. Той ни каза да се качваме. Стъпихме върху няколко чифта стари обувки и една голяма метална скоба. Коленете ми идваха до брадичката, но си казах, че е за добро, все пак. Направи ми впечатление, че моторът е запален, а ключът не е на таблото. Не съм специалист ама на нашата кола не е така и на всички други също. Зачудих се. Видях после висящите жици отдолу. Човекът усмихнато се качи и тръгнахме. После смени настроението и притеснено каза, че май му свършва бензина щото датчика за гориво светел малко след като бил тръгнал от София насам. През цялото време беше с хендс фри и се обади на някой да го пита тая машина колко резерв имала. После обясни, че тази не била негова машина и не я е карал преди. Аз не обърнах много внимание на това защото следях в огледалото как задната гума на нашата кола подскача лекичко като минем през дупка, а дупки бол. Предното стъкло на камиона за пътна помощ беше доста мръсно и човекът - добронамерен човек - се опита да пусне малко течност за чистачки и да го измие, но нямаше течност, а не се виждаше вече нищо през стъклото. По едно време спряхме и той го позабърса с парцал. Не обърнах много внимание на това. Човекът беше любезен, нали. Пак потеглихме и в сладки приказки за камиончето и колко му бил слаб мотора и как било на ремонт оня ден и как човекът всъщност за първи път кара изобщо пътна помощ прекарахме известно време. Цалото това известно време аз обаче прекарах в съзерцание на задната гума на нашата кола в огледалото. Тя се беше изместила с педя и половина и опираше мантинелата висока три пръста. Казах му, че колата се е изместила и той спря и каза, че няма проблеми. После обаче се почувства несигурен и се обади на приятеля, чиято пътна помощ се оказа, че кара като услуга към него, а той бил заминал. Приятелят каза нещо, което не ни беше предадено освен едно - че няа прублеми. Потеглихме пак. След известно време от дума на дума стана ясно, че приятелят е казал, че на задните гуми се поставяла една скоба, за да не се измества автомобила - същата скоба върху, която стояха краката ни. Ние и двамата с приятеля ми възмутено настояхме да спрем пак и той да я сложи. Той каза, че няма прублеми и слезе и я сложи. Така вече ме поуспокои. Пътувахме си ние и си говорехме за истинските коли и за колата на човека, която той сам си оправял и била истинска и какви мошеници са майсторите и по едно време гледам аз в далечината на една детелина полицаи. Трябваше да минем покрай тях, за да се качим на магистралата. Човекът като ги видя веднага си сложи колана. Казах си: " И съвестен!". На нашата седалка нямаше колан. Но той взе изненадващо за нас решение и влезе в посока обратна на нашата, избягвайки да мине покрай ченгетата. Реших, че е откраднал камиона и сега ще ни иска пари за услугата, а тя трябваше да е безплатна. После в следващ разговор с приятеля шофьор на камиона, с който се движехме той попита:
" Е що не ми каза, че ми тряяя “Це” бе брат?".
Така разбрахме, че човекът няма книжка и се успокоихме. След това имаше една спокойна отсечка, смея да кажа и после дойде въпросът с горивото. Много неприятен въпрос, който непрекъснато бива повдиган при колите. Спряхме на бензиностанция. Правилното място. Човекът каза, че няма проблеми и зареди, но беше сглупил да изгаси двигателя. По принцип правилното действие обърна нещата срещу нас. Той - двигателят - реши да си почине и изобщо не запали. От новото обаждане на човека стана ясно, че камионът има нов акумулатор и не може да е от него, но му беше даден съвет от вътрешността на хендс фрито да земем едни кабели и да му подадем ток от нашата кола - повредената. Той прецени, че са къси и се отказахме. Помолихме една друга кола. Той даде ток. Не е от това. Няколко души се събраха да бутат пътната помощ. Бутали ли сте пътна помощ? След като и дадоха малко инерция пътната помощ подпали и ние благополучно се качихме и потеглихме.
Точно в този момент преди да се качим реших за миг, че схемата може и да е друга. Ние бяхме долу а шофьорът (човекът) - в кабината. Представих си как дава мръсна газ и ни отмъква колата, но той не беше такъв. Няма проблеми.
Стигнахме София и той ни закара до сервиза, който си бяхме избрали. Тръгна да смъква колата. Приятеля ми се качи в нея горе на платформата, за да навигира с кормилото и в този момент човекът без да го предупреди откачи куката от теглича и започна да спуска платформата. Приятеля ми беше отпуснал замалко спирачката и колата тръгна, но се усети и пак я натисна. Аз не съм присъствала досега на превозване на МПС с пътна помощ, но бързо съобразих, че колата е на път да падне от платформата далеч преди тя да се спусне. Извиках:
“Закачи пак колата!”
Онзи се подчини. И така после само бронята се откърти и всичко беше наред. На няколко пъти исках да извадя фотоапарата, но знаех, че човекът най-вероятно щеше да каже, че има проблеми с това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар