Newest Photos in Dreamstime

Продавачката

Единствена ли съм на този свят? Има ли и други, които мразят да ги заговарят продавачи?

Мечтая да обясня по някакъв начин, че когато вляза в магазин не е нужно продавачката да скача с риск да пробие тавана и да ме поздравява и разпитва. Това не ме лъскае, това ме ангажира излишно със същество, чието мнение най-често не искам да узная. Питала ли се е тази продавачка дали ще увеличи продажбите си, заговаряйки ме?

Така дори и да ми трябва нещо няма да си го купя. Винаги ме губят като клиент. Гонят ме. Нищо не мога да си купя така. Слабея, ходя в дрипи. Точно се приближа до някоя стока, която ми харесва и чувам зад гърба си “Мога ли да ви помогна?”. Нещо, което никой не може да направи за мен. Отговарям “Късно е”.

Може би в магазина се поставя началото на общуването чрез стоки. Това е цялостна паралелна култура на общуване, при която се борави с наименования на стоки, марки и магазини, за които ако не знаеш и не се интересуваш от тях значи си задръстен.

Ако се върна мислено назад в спомените си се сещам колко трудно общувах със съучениците си в гимназията. Направо нищо не разбирах от нещата, които говореха. За тях общуването чрез стоки беше единственото и нормалното говорене. Това включва и разменна търговия и размяна на неща и търсене на други по магазините. Все неща, които и до днес не съм си купувала. Модерността на стоката, за която говорещият знае някакви факти вдига уважението към него отстрана на другите. Това е основният принцип на придобиването на влияние в общността на стокопоклонниците. Притежанието на мечтаното за момента създава центъра на интерес.

По-късно след гимназията открих, че има и други. Стокопочитателите не бяха единствените хора на тази изтерзана и натежала от стоки земя.

Anna Podekova on the Behance Network

Anna Podekova on the Behance Network

За плюскането

Планини от храна, която се разлага е равносметката от коледните и новогодишни празници.

Когато едно семейство се събира трябва да се приготви много храна и да се пусне телевизора. Така хората, дъвчейки и надвиквайки телевизора явно общуват най-добре. Сигурно не е важно какво точно ще си кажат. Сигурно е важно усещането за принадлежност. Сигурно е важно усещането за ситост и спокойствието, което тя носи. Най-вероятно. Може би е радостно, че българинът не смята разговора за чинии и подправки за важен и затова най-вероятно го заглушава с небесните трели, излитащи от телевизора превключен на канал Планета. Сигурно българинът не си дава сметка, че ако изяде малко по-малко ще може да си позволи куп жадувани неща. Ако българинът не мисли по този начин значи или нищо не жадува или сивата икономика е много по-разрастнала се отколкото дори аз мога да заподозра. Никакво безпокойство за остатъците? Никакво притеснение от миризмата на гнило?

В крайна сметка вече всичко отмина и слава богу се връщаме към нормалните делници и нормалните празници, когато си купуваме колкото ще изядем и поривите ни да попеем и поговорим не са пресечени от тракането на безбройни чинии за първо, второ и трето както и никой не ни гледа лошо защото от 2 до 4 се почивало. За бога, кой спи след обяд?

Само с куверти

Около Нова Година отвсякъде те агитират да празнуваш. В това време с всички сили те лишават от всякакви възможности да отидеш на заведение. В обикновен ден човек спокойно може да отиде и да си поръча каквото иска като не рискува живота си, нарушавайки драстично месечния си бюджет. На Нова Година, за по-празнично човек не може да си поръча каквото иска. Човек е длъжен да яде първо, второ и трето под предлог, че това е куверта и че няма как и, че така се прави. След като света се сви неимоверно на Нова Година ние си намерихме много приятно място по домовете и не съжалявам, но днес – 3 дни след Нова Година – опитахме вече да излезем от укритието. Седнахме да изпием по чашка с приятелите и се оказа, че ако пием само по едно питие масата е резервирана, а ако пием повече не е. Колко седмици след Нова Година важат кувертите? Ако трябва да излезем на заведение чак през пролетта.

(няма налични фотографии)

Човекът или Няа прублеми

Ще ви разкажа как прекарахме деня преди бъдни вечер или бъдни ден. Сами ще разберете защо нямам снимки от тези мигове, въпреки че през цялото време си бях горд притежател на фотоапарат с надрана лупа на обектива. Причината, поради която не го използвах беше същата, поради която обикновено нямаме снимки от погребения. Неудобно беше.

Тръгнахме с колата да излизаме от София. Тя се разваля често и бяхме се подготвили със застраховка. И така, и този път тя не ни подведе и се развали, а седмица преди това беше на сервиз и майстора ни увери, че няа прублеми. Като осъзнахме, че сме дотук си казахме примирено:

”Днес е божи ден, ще си се приберем с пътна (и божия) помощ”.

Обадихме се и след два часа човекът си дойде, извини се, че е закъснял, здрависахме се и той любезно предложи да диагностицира проблема. Решихме, че е сериозен и не може да се продължи напред и трябва да върнем колата (защото тя си вървеше, но нещо неистово стържеше в недрата и). Още при товаренето отзад на платформата ми направи впечатление, че човекът е несигурен в това как се борави с различните ръчки и чудесии за навигация, но успя да вдигне колата. Вече спокойни, че чакането е свършило тръгнахме да се качваме в кабината.

Ей Тук трябваше снимка да направя. Чудна кабина, разнебитени седалки, табло и всичко и безбройно количество стари празни кутии от цигари. Той ни каза да се качваме. Стъпихме върху няколко чифта стари обувки и една голяма метална скоба. Коленете ми идваха до брадичката, но си казах, че е за добро, все пак. Направи ми впечатление, че моторът е запален, а ключът не е на таблото. Не съм специалист ама на нашата кола не е така и на всички други също. Зачудих се. Видях после висящите жици отдолу. Човекът усмихнато се качи и тръгнахме. После смени настроението и притеснено каза, че май му свършва бензина щото датчика за гориво светел малко след като бил тръгнал от София насам. През цялото време беше с хендс фри и се обади на някой да го пита тая машина колко резерв имала. После обясни, че тази не била негова машина и не я е карал преди. Аз не обърнах много внимание на това защото следях в огледалото как задната гума на нашата кола подскача лекичко като минем през дупка, а дупки бол. Предното стъкло на камиона за пътна помощ беше доста мръсно и човекът - добронамерен човек - се опита да пусне малко течност за чистачки и да го измие, но нямаше течност, а не се виждаше вече нищо през стъклото. По едно време спряхме и той го позабърса с парцал. Не обърнах много внимание на това. Човекът беше любезен, нали. Пак потеглихме и в сладки приказки за камиончето и колко му бил слаб мотора и как било на ремонт оня ден и как човекът всъщност за първи път кара изобщо пътна помощ прекарахме известно време. Цалото това известно време аз обаче прекарах в съзерцание на задната гума на нашата кола в огледалото. Тя се беше изместила с педя и половина и опираше мантинелата висока три пръста. Казах му, че колата се е изместила и той спря и каза, че няма проблеми. После обаче се почувства несигурен и се обади на приятеля, чиято пътна помощ се оказа, че кара като услуга към него, а той бил заминал. Приятелят каза нещо, което не ни беше предадено освен едно - че няа прублеми. Потеглихме пак. След известно време от дума на дума стана ясно, че приятелят е казал, че на задните гуми се поставяла една скоба, за да не се измества автомобила - същата скоба върху, която стояха краката ни. Ние и двамата с приятеля ми възмутено настояхме да спрем пак и той да я сложи. Той каза, че няма прублеми и слезе и я сложи. Така вече ме поуспокои. Пътувахме си ние и си говорехме за истинските коли и за колата на човека, която той сам си оправял и била истинска и какви мошеници са майсторите и по едно време гледам аз в далечината на една детелина полицаи. Трябваше да минем покрай тях, за да се качим на магистралата. Човекът като ги видя веднага си сложи колана. Казах си: " И съвестен!". На нашата седалка нямаше колан. Но той взе изненадващо за нас решение и влезе в посока обратна на нашата, избягвайки да мине покрай ченгетата. Реших, че е откраднал камиона и сега ще ни иска пари за услугата, а тя трябваше да е безплатна. После в следващ разговор с приятеля шофьор на камиона, с който се движехме той попита:

" Е що не ми каза, че ми тряяя “Це” бе брат?".

Така разбрахме, че човекът няма книжка и се успокоихме. След това имаше една спокойна отсечка, смея да кажа и после дойде въпросът с горивото. Много неприятен въпрос, който непрекъснато бива повдиган при колите. Спряхме на бензиностанция. Правилното място. Човекът каза, че няма проблеми и зареди, но беше сглупил да изгаси двигателя. По принцип правилното действие обърна нещата срещу нас. Той - двигателят - реши да си почине и изобщо не запали. От новото обаждане на човека стана ясно, че камионът има нов акумулатор и не може да е от него, но му беше даден съвет от вътрешността на хендс фрито да земем едни кабели и да му подадем ток от нашата кола - повредената. Той прецени, че са къси и се отказахме. Помолихме една друга кола. Той даде ток. Не е от това. Няколко души се събраха да бутат пътната помощ. Бутали ли сте пътна помощ? След като и дадоха малко инерция пътната помощ подпали и ние благополучно се качихме и потеглихме.

Точно в този момент преди да се качим реших за миг, че схемата може и да е друга. Ние бяхме долу а шофьорът (човекът) - в кабината. Представих си как дава мръсна газ и ни отмъква колата, но той не беше такъв. Няма проблеми.

Стигнахме София и той ни закара до сервиза, който си бяхме избрали. Тръгна да смъква колата. Приятеля ми се качи в нея горе на платформата, за да навигира с кормилото и в този момент човекът без да го предупреди откачи куката от теглича и започна да спуска платформата. Приятеля ми беше отпуснал замалко спирачката и колата тръгна, но се усети и пак я натисна. Аз не съм присъствала досега на превозване на МПС с пътна помощ, но бързо съобразих, че колата е на път да падне от платформата далеч преди тя да се спусне. Извиках:

“Закачи пак колата!”

Онзи се подчини. И така после само бронята се откърти и всичко беше наред. На няколко пъти исках да извадя фотоапарата, но знаех, че човекът най-вероятно щеше да каже, че има проблеми с това.

Asura - Lost Eden