ArtPodekova

Продавачката

2011-03-23T06:02:00.000-07:00

Единствена ли съм на този свят? Има ли и други, които мразят да ги заговарят продавачи?

Мечтая да обясня по някакъв начин, че когато вляза в магазин не е нужно продавачката да скача с риск да пробие тавана и да ме поздравява и разпитва. Това не ме лъскае, това ме ангажира излишно със същество, чието мнение най-често не искам да узная. Питала ли се е тази продавачка дали ще увеличи продажбите си, заговаряйки ме?

Така дори и да ми трябва нещо няма да си го купя. Винаги ме губят като клиент. Гонят ме. Нищо не мога да си купя така. Слабея, ходя в дрипи. Точно се приближа до някоя стока, която ми харесва и чувам зад гърба си “Мога ли да ви помогна?”. Нещо, което никой не може да направи за мен. Отговарям “Късно е”.

Може би в магазина се поставя началото на общуването чрез стоки. Това е цялостна паралелна култура на общуване, при която се борави с наименования на стоки, марки и магазини, за които ако не знаеш и не се интересуваш от тях значи си задръстен.

Ако се върна мислено назад в спомените си се сещам колко трудно общувах със съучениците си в гимназията. Направо нищо не разбирах от нещата, които говореха. За тях общуването чрез стоки беше единственото и нормалното говорене. Това включва и разменна търговия и размяна на неща и търсене на други по магазините. Все неща, които и до днес не съм си купувала. Модерността на стоката, за която говорещият знае някакви факти вдига уважението към него отстрана на другите. Това е основният принцип на придобиването на влияние в общността на стокопоклонниците. Притежанието на мечтаното за момента създава центъра на интерес.

По-късно след гимназията открих, че има и други. Стокопочитателите не бяха единствените хора на тази изтерзана и натежала от стоки земя.

Anna Podekova on the Behance Network

2011-01-22T11:56:00.000-08:00

Anna Podekova on the Behance Network

За плюскането

2011-01-02T11:30:00.000-08:00

Планини от храна, която се разлага е равносметката от коледните и новогодишни празници.

Когато едно семейство се събира трябва да се приготви много храна и да се пусне телевизора. Така хората, дъвчейки и надвиквайки телевизора явно общуват най-добре. Сигурно не е важно какво точно ще си кажат. Сигурно е важно усещането за принадлежност. Сигурно е важно усещането за ситост и спокойствието, което тя носи. Най-вероятно. Може би е радостно, че българинът не смята разговора за чинии и подправки за важен и затова най-вероятно го заглушава с небесните трели, излитащи от телевизора превключен на канал Планета. Сигурно българинът не си дава сметка, че ако изяде малко по-малко ще може да си позволи куп жадувани неща. Ако българинът не мисли по този начин значи или нищо не жадува или сивата икономика е много по-разрастнала се отколкото дори аз мога да заподозра. Никакво безпокойство за остатъците? Никакво притеснение от миризмата на гнило?

В крайна сметка вече всичко отмина и слава богу се връщаме към нормалните делници и нормалните празници, когато си купуваме колкото ще изядем и поривите ни да попеем и поговорим не са пресечени от тракането на безбройни чинии за първо, второ и трето както и никой не ни гледа лошо защото от 2 до 4 се почивало. За бога, кой спи след обяд?

Само с куверти

2011-01-02T10:59:00.001-08:00

Около Нова Година отвсякъде те агитират да празнуваш. В това време с всички сили те лишават от всякакви възможности да отидеш на заведение. В обикновен ден човек спокойно може да отиде и да си поръча каквото иска като не рискува живота си, нарушавайки драстично месечния си бюджет. На Нова Година, за по-празнично човек не може да си поръча каквото иска. Човек е длъжен да яде първо, второ и трето под предлог, че това е куверта и че няма как и, че така се прави. След като света се сви неимоверно на Нова Година ние си намерихме много приятно място по домовете и не съжалявам, но днес – 3 дни след Нова Година – опитахме вече да излезем от укритието. Седнахме да изпием по чашка с приятелите и се оказа, че ако пием само по едно питие масата е резервирана, а ако пием повече не е. Колко седмици след Нова Година важат кувертите? Ако трябва да излезем на заведение чак през пролетта.

(няма налични фотографии)

Човекът или Няа прублеми

2011-01-01T01:37:00.000-08:00

Ще ви разкажа как прекарахме деня преди бъдни вечер или бъдни ден. Сами ще разберете защо нямам снимки от тези мигове, въпреки че през цялото време си бях горд притежател на фотоапарат с надрана лупа на обектива. Причината, поради която не го използвах беше същата, поради която обикновено нямаме снимки от погребения. Неудобно беше.

Тръгнахме с колата да излизаме от София. Тя се разваля често и бяхме се подготвили със застраховка. И така, и този път тя не ни подведе и се развали, а седмица преди това беше на сервиз и майстора ни увери, че няа прублеми. Като осъзнахме, че сме дотук си казахме примирено:

”Днес е божи ден, ще си се приберем с пътна (и божия) помощ”.

Обадихме се и след два часа човекът си дойде, извини се, че е закъснял, здрависахме се и той любезно предложи да диагностицира проблема. Решихме, че е сериозен и не може да се продължи напред и трябва да върнем колата (защото тя си вървеше, но нещо неистово стържеше в недрата и). Още при товаренето отзад на платформата ми направи впечатление, че човекът е несигурен в това как се борави с различните ръчки и чудесии за навигация, но успя да вдигне колата. Вече спокойни, че чакането е свършило тръгнахме да се качваме в кабината.

Ей Тук трябваше снимка да направя. Чудна кабина, разнебитени седалки, табло и всичко и безбройно количество стари празни кутии от цигари. Той ни каза да се качваме. Стъпихме върху няколко чифта стари обувки и една голяма метална скоба. Коленете ми идваха до брадичката, но си казах, че е за добро, все пак. Направи ми впечатление, че моторът е запален, а ключът не е на таблото. Не съм специалист ама на нашата кола не е така и на всички други също. Зачудих се. Видях после висящите жици отдолу. Човекът усмихнато се качи и тръгнахме. После смени настроението и притеснено каза, че май му свършва бензина щото датчика за гориво светел малко след като бил тръгнал от София насам. През цялото време беше с хендс фри и се обади на някой да го пита тая машина колко резерв имала. После обясни, че тази не била негова машина и не я е карал преди. Аз не обърнах много внимание на това защото следях в огледалото как задната гума на нашата кола подскача лекичко като минем през дупка, а дупки бол. Предното стъкло на камиона за пътна помощ беше доста мръсно и човекът - добронамерен човек - се опита да пусне малко течност за чистачки и да го измие, но нямаше течност, а не се виждаше вече нищо през стъклото. По едно време спряхме и той го позабърса с парцал. Не обърнах много внимание на това. Човекът беше любезен, нали. Пак потеглихме и в сладки приказки за камиончето и колко му бил слаб мотора и как било на ремонт оня ден и как човекът всъщност за първи път кара изобщо пътна помощ прекарахме известно време. Цалото това известно време аз обаче прекарах в съзерцание на задната гума на нашата кола в огледалото. Тя се беше изместила с педя и половина и опираше мантинелата висока три пръста. Казах му, че колата се е изместила и той спря и каза, че няма проблеми. После обаче се почувства несигурен и се обади на приятеля, чиято пътна помощ се оказа, че кара като услуга към него, а той бил заминал. Приятелят каза нещо, което не ни беше предадено освен едно - че няа прублеми. Потеглихме пак. След известно време от дума на дума стана ясно, че приятелят е казал, че на задните гуми се поставяла една скоба, за да не се измества автомобила - същата скоба върху, която стояха краката ни. Ние и двамата с приятеля ми възмутено настояхме да спрем пак и той да я сложи. Той каза, че няма прублеми и слезе и я сложи. Така вече ме поуспокои. Пътувахме си ние и си говорехме за истинските коли и за колата на човека, която той сам си оправял и била истинска и какви мошеници са майсторите и по едно време гледам аз в далечината на една детелина полицаи. Трябваше да минем покрай тях, за да се качим на магистралата. Човекът като ги видя веднага си сложи колана. Казах си: " И съвестен!". На нашата седалка нямаше колан. Но той взе изненадващо за нас решение и влезе в посока обратна на нашата, избягвайки да мине покрай ченгетата. Реших, че е откраднал камиона и сега ще ни иска пари за услугата, а тя трябваше да е безплатна. После в следващ разговор с приятеля шофьор на камиона, с който се движехме той попита:

" Е що не ми каза, че ми тряяя “Це” бе брат?".

Така разбрахме, че човекът няма книжка и се успокоихме. След това имаше една спокойна отсечка, смея да кажа и после дойде въпросът с горивото. Много неприятен въпрос, който непрекъснато бива повдиган при колите. Спряхме на бензиностанция. Правилното място. Човекът каза, че няма проблеми и зареди, но беше сглупил да изгаси двигателя. По принцип правилното действие обърна нещата срещу нас. Той - двигателят - реши да си почине и изобщо не запали. От новото обаждане на човека стана ясно, че камионът има нов акумулатор и не може да е от него, но му беше даден съвет от вътрешността на хендс фрито да земем едни кабели и да му подадем ток от нашата кола - повредената. Той прецени, че са къси и се отказахме. Помолихме една друга кола. Той даде ток. Не е от това. Няколко души се събраха да бутат пътната помощ. Бутали ли сте пътна помощ? След като и дадоха малко инерция пътната помощ подпали и ние благополучно се качихме и потеглихме.

Точно в този момент преди да се качим реших за миг, че схемата може и да е друга. Ние бяхме долу а шофьорът (човекът) - в кабината. Представих си как дава мръсна газ и ни отмъква колата, но той не беше такъв. Няма проблеми.

Стигнахме София и той ни закара до сервиза, който си бяхме избрали. Тръгна да смъква колата. Приятеля ми се качи в нея горе на платформата, за да навигира с кормилото и в този момент човекът без да го предупреди откачи куката от теглича и започна да спуска платформата. Приятеля ми беше отпуснал замалко спирачката и колата тръгна, но се усети и пак я натисна. Аз не съм присъствала досега на превозване на МПС с пътна помощ, но бързо съобразих, че колата е на път да падне от платформата далеч преди тя да се спусне. Извиках:

“Закачи пак колата!”

Онзи се подчини. И така после само бронята се откърти и всичко беше наред. На няколко пъти исках да извадя фотоапарата, но знаех, че човекът най-вероятно щеше да каже, че има проблеми с това.

Asura - Lost Eden

2010-12-31T08:02:00.000-08:00

Снимане с очи

2009-02-23T10:32:00.000-08:00

Случва се да сънувам, че снимам. Винаги обектите, които гониш насън остават незаснети и размазани в съзнанието на вече събудилото ти се аз. Най-мъчителното е, че знаеш основно, че са били невероятно красиви, но фотоапаратът ти се е развалил точно в момента на насочването към обекта. Тези снимки са трудни и за описване и невъзможни за съществуване, но въпреки това ги има... няколко минути след събуждане... в главата ти... размътени и ярки.

Обещавам си да направя снимка на това ( От поредицата неща които не успях да заснема поради липса на техника или бързина)

2009-02-22T09:46:00.000-08:00

Кога ли ще събера смелост да спра и да попитам жената, която продава гевреци до поликлиниката какво всъщност прави с онова бездомно куче. Нейната сергия представлява един нездрав стол, на който е поставила чувала си с уж топли гевреци. Няколко пъти вече минавам оттам и затвърждавам учудването си. Кучето съсредоточено лае едно камъче, поставено вероятно от собственичката на стола точно пред гевреците, които най-вероятно миришат вкусно. Странно ми е обаче друго. Защо след като това нездраво поведение на кучето ми направи впечатление не попитах продавачката какво мисли тя за това. Утре може да попитам кучето...

Наскоро забравена кирилица

2009-02-22T06:16:00.000-08:00

Моля, не обръщайте внимание на правописните ми грешки. Те са резултат от борбата на един невинен човек, без изградени рефлекси да пише и редактира, с технологиите.

Сайтът ми макар и стар

2009-02-18T06:46:00.001-08:00

Посетете www.annapodekova.com

ARTPodekova

2009-02-18T06:33:00.000-08:00

Казвам се Анна Подекова. Обещавам да напиша нещо веднага щом ми хрумне.